Срещам го! „Той е! Мисълта за него ме свързва се с божествени усещания. Събужда ми творческата енергия, житейската ми продуктивност нараства в пъти повече. Превръщам се безкраен източник на вдъхновение и светлина. Сливам се със света.”
Срещам го пак! „ Ще говоря много, за да не се обажда, защото ще ми развали хубавата представа за него и идилията, в която съм. Говоря какво харесвам, за да се впише в тази представа и да бъде такъв какъвто аз го искам. Нещо като вечна моя муза, през която да творя собствения си живот” Той откликва и е точно това, което съм му внушила, че искам да е.
Срещам го пак! „Страх ме е да не си изгубя музата. Ще трябва да се постарая и аз. Нека говори, за да разбера каква иска да бъда. Чета статии и литература „Какво искат мъжете” „Как да го задържим” и други източници на готови рецепти за различни поведения. Това е лесно. Ще бъда.
Срещам го! Той е това, което искам аз и аз съм това, което иска той. Никой не е себе си. Лицемерничим си, защото и двамата сме наясно, че е емоционалната близост с идеала, никога не може да бъде толкова силна, както с друг човек. Важно е да съхраним вдъхновението, светлината и творческата енергия.
Срещам го! Задушавам се. Тясно ми е в ролята на муза. Имам нужда от себе си. Предпочитам да не го срещам...
Срещам го! Разделяме се. Близо седмица рева по загубената муза, поне още седмица му се дразня, че ми е отнел вдъхновението и после всичко изчезва, дори споменът за съществуването на субект с подобно лице.
И после пак всичко отначало. По ред на номерата: вдъхновение-страх- тъга-гняв-безразличие. Толкова. Кон с капаци.
Чудих се какво толкова ми е донесла цялата тази ограниченост на преживяванията. Някаква игра на криеница, която ми е отнела голяма част от живота, само за да ми даде спокойствие и познатата сигурност?
Измежду желанието ми да си вкарам два шамара, се появи светкавична доза благодарност към един Човек, чиято провокативност и любов, се оказа възлова за излизането от този скучен омагьосан кръг на отношения. Та неговата нестандартна персона ми даде нещо много ценно, което взриви зидовете от страх, които не ми позволяваха да погледна по-далеч от гореописаните преживявания. Даде ми ЛЮБОПИСТВО. Това любопиство, което не ми дава мира да търся какво още се крие зад собствените ми ограничения, каква мога да бъда и каква – не, когато съм истински близка с някого. Даде ми онова усещане, което е най-близко до детския ентусиазъм да разопаковам подаръка под елхата. Да видя какво се крие под лъскавата опаковка на другия, какво ще се случи с мен когато го открия. Каква нова тайна и какви изненади ще ми поднесе докосването до този човек. (Разбира се тук става въпрос само за хората, които успяват да ме докоснат, т.е. тези, които не пазят ревностно опаковката си и се осмеляват да я свалят, за да живеят по-пълноценно.) Тогава срещата с другия придоби нов смисъл - Истинското приключение започва тогава. Две Вселени, които се срещат за да откриват нови неща за себе си и за другия, да се борят със собствените си ограничения и да израстват. Тогава връзката дава живот, а не го отнема. Тогава бракът се превръща в магия, която ни помага да живеем пълноценно. Нищо не е така необикновено от това да чувстваме собствената си промяна, редом до любимия човек. Всичко останало е безсмислена игра на криеница, която не ме води на никъде. Какъв е смисълът от това, някой да ме обожествява, ако това ме кара да избягвам открития контакт с живота и съм блокирана от собствените си страхове ?!
Декларация на БСК във връзка с предложен...
Флеш М - връзка към настоящия официален ...