Тази сутрин се събудих с ужасно прозрение...или въпрос! Еротичната любов изчезва! Но ще започна от начало:
 Започна да преминава превъзбудата от забавленията, от поредица от женски вечери, които имахме в края на годината. Замислих над нещата, които пристъстваха в голяма част от споделянията. Проблемът при повечето от момичетата беше сексът. По-точно липсата му. Най-точно липсата на желание у партьора. И тук не винаги става въпрос за липса на парадна инициатива от негова страна, а за невъзможност да изпита удоволствие от секса.

В началото не им е правило впечатление, защото е съществувал някакъв момент на  демонстрацията на велики порно-умения от типа на контрация, внимание, старт - "ей сега ще покажа какъв атлет съм, колко издръжлив и концетриран мога да бъда". Нещо като лицеви опори или вдигане на тежести във фитнеса или процес на дълбока оран, за да се свърши възможно най-добре работата, съчетана физиономията на  кучка от последния порно филм. За този етап знаем, че в това имитиране и демонстриране няма особено много от истинско удоволствие да се свържем със собственото си тяло и да почувстваме това на партьора, който е до нас (а не на картинката от плейбой).
В някакъв следващ момент мотивацията при едните двойки е преляла в желание да я направят щастлива и да и доставят удоволствие. При други - просто защото знаят, че секс трябва да се прави, за да не изкръшка половинката. А при трети се появява нуждата от снемане на болезненото напрежение.
И всичко завършва с чувство на празнота и прецаканост. Общото между тях е това, че правенето на секс е всичко друго, но не и онова специфичното удоволствие, което дава собственото тяло, във взаимодействие с тялото точно на този човек, онова велико усещане на пълнота и благодарност, че този човек ти е доставил удоволствие.
Ако са щастливи да живеят по-този начин, значи проблем - няма! В случая обаче това беше в контекст на доста проблеми при повечето от жените.

Повечето бяхме на мнение, че обстановката наистина смачква половинките и те не се чувстват достатъчно добре в ролята си на мъже.Финансовите и всякакви притеснения в справянето с външния свят, пък нас ни принуждават да бъдем мъже. Понякога, за жалост "по-големи мъже". Има моменти когато се налага да сме по-инициативни, по-волеви, по-рискуващи и ловуващи за прехраната. Дори когато неискаме да бъдем по-мъже, обстоятелствата ни притискат да го правим.  А ние жените, когато започнем да "си го мерим", да се правимна по-силни и по-волеви, се отдалечеваме от собственото си женско удоволствие да подкрепим и засилим неговата сила и воля. И сексуалната енергия във връзката до толкова намаля, че всичко се превръща в задължителна част от съществуването ни, по гореописаните мотиви. Еротиката изчезва когато момчетата ни приемат като силната майка или баща,вместо като Любимата жена.
Стремежът към еднаквост на половете същи ни отдалечава от инстинктивната ни природа, от желанията,  удоволствието и чувствителността на тялото. Когато не приемаме пола си, сексът несъзнателно започнва да звучи като "пак трябва да съм мъж (или жена), а аз в това се провалям"

Тони и нейните отношения са един пример, който обичайно ми връща надеждата в това, че дори в трудните обстоятелства може да се съхрани една еротична любов.  Тя винаги се е славила със завиден сексуален живот на близо 15 годишния си брак.За това ще завърша с една история как дребните жестове съхраняват еротиката в отношенията. Тя винаги ми е служила за пример какво е да си жена.

Съпругът и беше безработен и активно търсеше работа. Вместо обаче да му предложат, работа с търсената от него стабилна заплата, се появи предложение за инвестиране в бизнес, с перилни препарати. Той категорично отказа, воден от спомените си за многократни провали в миналото. Сумата, която трябваше да даде беше малка и Тони спокойно можеше да я осигури и да се включи, вместо съпруга си. Тогава не разбирах защо, след като сделката очевидно е повече от  изгодна. Тя ми отговори "Искам да запазя отношенията си с този мъж". Въпреки недоумяващите осъдителни речи и погледи на всички около нея, тя виждаше потенциала в него, вярваше повече от всичко, че той ще успее.
Не постъпи майчински, да му намери работа, въпреки че имаше тази възможност. Нито беше склонна да му изземе всички функции по отговорността за прехраната и социалната му реализация. Нямаше момент на изнудване и заставяне той да го направи.Търпеливо изчака той да събере сили. Съвсем между другото му припомняше подобни случаи, в които се е справял. Лека полека, този "страхлив лигльо", се превърна в един що-годе добър бизнесмен и истински Мъж. Бракът им в един от най-добрите, чието развитие съм виждала.
Няма значение дали е бизнесмен или не - важното е мъжът да харесва и обича мъжките си прояви, а жената да си позволи да бъде жена, въпреки натиска за оцеляване. Тогава сексът и живота на двама човека, обичащи себе си и пола си, се превръща в енергиен заряд, който помага и на двамата се справят със Света, вместо хронично да се чувстват изцедени от наличните отношения и "трябването" да се прави секс...