Прочетен: 1769 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2013 01:20
Само това Бял дявол е способен да забърка такава доза опиянение и екстаз. Отвежда по пътя на мечтите, там в дълбоките гори на реализираните желания и копнежи. Толкова е близко!
Когато се нахрани достатъчно Белия дявол изведнъж изчезва. Меката мъгла се вдига, а аз закрачвам по дупките на сивия каменен тротоар, осеян с фасове, със стари използвани торбички и смачкани опаковки от презервативи. Кожата на любимия не е вече гладка и магична, виждат се тук-там пъпки и порите по нея. Електрическият му поглед, който ме е водил към вълшебните гори, минава през мен, сякаш съм случаен непознат минувач. Всяка крачка напред е усилие. Лекотата на пътя се е изпарила, всичката тежест е върху мен. Прелита единствено миризма на казан...и лучена яхния.
Къде ми е Белия дявол, с аромат на пролет? Къде е лекотата на пътя? Къде са ми дълбоките вълшебни гори? Кожата на любимия, този магическият портал, през който влизах е затворен. Тежи ми въздуха!
Дали пък портала не е скрит в нечия друга кожа?! Да! Знаех си Белия дявол, не ме е забравил и ми сочи следващата кожа, която ще ме отведе в лекотата и вълшебството! Ще изчезне сивотата, въздуха ще се избистри отново! Ще ме залее меката мъгла и ще скрие грозните, мръсни улици и миризми....Какви очи има този мъж! Идеалният портал, който да ме отведе в магията! А Белият дявол настървено ме тика в ръцете му. Туп-туп – и отново пулсациите на сърцето са обсебили главата ми и всичко започва от начало. Докато се наяде със заряда от очите и кожата му и не заспи в дълбок зимен сън отново. А аз се озовавам между фасовете, казани и други неприятни реалности.
И така до следващия път! ...
....Банална история.
Та идеята ми беше, че веднъж, след поредното излизане от вълшебния свят на екстаза, когато Белият дявол запотъва в дълбокия си сън, достатъчно нахранен, мъглата започна да се разсейва и аз отново трябваше да прогледна право към мръсотията, видях нещо странно.
Тогавашния ми портал, лишен от всякакви магични свойства, всъщност беше най-обикновен мъж, който се опитваше да почисти грозната улица, от която бягах толкова години, благодарение на Белия дявол.
Този пък, какви ги върши? – помислих си и водена от любопитство се приближих да разгледам човека, който се беше осмелил да променя реалността, която не му харесва. Е, как не се бях сетила за това толкова години? Как е възможно един толкова обикновен човек, да е толкова необикновен. Един поглед към него, отвъд мъглата ме накара да порастна изведнъж! Взех метлата, поизчистих тук-там и аз. Малките следи чистота, които оставяхме двамата, ту ни радваха, ту ни натъжаваха, ядосваха ни, караха ни да се отчайваме, носиха ни по стъпките на рутината и спокойствието, после ни въздигаха във висините на удовлетворението. Но едно е ясно пътят ни е общ!
А Белия дявол продължи своя цикъл – ту се появява, ту изчезва. Само че вече порталът, през чиято кожа и очи влизам, е Един . Но вече и без него, не е толкова ужасна реалността. Напротив, дори ми харесва да виждам, какво още има за изчистване навън.
Някой мъдър човек беше казал : Ако искаш сънищата ти да се превърнат в реалност, събуди се!
Минусите на голямата разлика във възраст...
(3) Съвременност и „демодирани” 6 от 10-...
28.11.2013 14:16
Поздрави! :)
02.12.2013 15:42