Край! От утре съм друга! Никакви компромиси! Каквото почукало, такова се обадило...За всички! Никакво раздаване, никаква съпричастност и никакво радване за чуждото щастие. И аз почвам да действам, мисля и правя само това, което е в лично мой интерес. Стига вече.
Останах без сили, без нерви, без емоции. Дори ръцете ми скъсаха от дърпане и искане. Раздаването спря, толкова! Сега аз ще взимам.
Чашата преля! Драпах толкова време за моето си щастие и си го постигнах. за първи път правя нещо голямо лично за себе си. Най-малкото очаквах близките ми хора да бъдат съпричастни - да се радват, да са щастливи. Така както аз се радвам на техните победи. Ама не! След лицемерното "много се радвам за теб" по правило последваше някаква драма. Или сълзи, за това колко те са нещастни..Внушения за това, как може да бъда щастлива без те да са в центъра на събитията..Един след друг показваха завист...явна. Един след друг , всеки по свой начин се опитваха да ми разбият усещането..Еми разбира се, този път победата не е за някой друг, а за мен.
То не бяха злонамерени опити за смачване, то не бяха погледи и приказки..А иначе когато става въпрос да бъдат съпричастни с нещастие или момент на слабост бяха най-"извисените". Вампири, хранещи се от нещастие, от слабости, от негативизъм. 
Искам хора, които да бъдат с мен и в щастието ми- ама искрено. Писна ми от тези, които обичат слабостите на другите, за да се чувстват нужни и велики. Кафа ми е от такива, дето съм бастунче, по което да си дърпат егото, стъпвайки на слабостите и лошите ми моменти.
Искам силни хора, които не се страхуват, че моето щастие е заплаха за тях. Да не приемат като лична обида, чуждото щастие, а да го имат за свое..
Не е толкова много!
П.П. Абе много не се разбира какво пиша ама.......ме дразняяяяяяяяяят